МЕРЖЕЛЀЙВАМ СЕ, -аш се, несв.; мержелѐйна се, -еш се, -ах се, св., непрех. Рядко. Мяркам се, появявам се смътно за кратко време, за миг. Като превалиха билото, пред него се мержелейнаха безкрайни възвишения. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 344. Безкраен керван от трудни, безрадостни дни се мержелейна в съзнанието ѝ. Г. Караславов, ΟΧ Ι, 273.
— Друга (диал.) форма: мерджелѐйвам се.